Мислех си за възможността, която имаме, за този малък избор, който ни прави големи.Тази лекота от контраста, когато всичко те дърпа, тежи, онази притегляща сила на сянката от страхове, болка, надежда и точно тогава да погледнеш за слънцето, усетиш въздуха и топлината, силата, божественото в теб и над теб.
А стигнеш ли високо вперил поглед в равнинната далечност, вдишал и повярвал, да поглеждаш надолу към земята, към човека, без да се гордееш.
Да потърсиш усещането за топлината, пръстта, семейството, обичта и корена.
